Твоят нюанс
Казваш ми нещо за себе си,
нещо много лично, невъобразимо,
което другите не знаят.
Фактите са всеизвестни, да,
но нюансите ти...
Така ме правиш специална,
ми минава през мисълта.
И твоя.
Осъзнавам колко си умел да не претендираш нищо.
Сигналът ти: „Внимание, опасност“,
надлежно е пренебрегнат.
О, признавам ти го -
интимната изповед е много по-добра
от едно „обичам те“.
Как да не оправдаеш такова доверие?
Сега и в раздялата сме свързани.
Този вътрешен монолог
е само неуспешен опит да те намразя.
Ти беше искрен.
Твоят нюанс, който обикнах най-силно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
