* * *
Твоят свят е и мой.
И те пускам в света си.
Неочакван завой
прах в света ни разпръсна.
И през него вървиш.
Крадешком ме поглеждаш.
Искам с мен да летиш -
ти се плашиш от себе си.
Сам подай ми ръка -
имаш място в света ми.
Ще се влюбиш в дъжда -
ти обичаш сина ни.
Ще усетиш тогава,
яхнал белия кон,
как светът се създава
в твоя глътка озон.
© Надежда Маринова Всички права запазени