1.10.2011 г., 16:48

* * * Твоят свят е...

825 0 8

 

 

* * *

 

Твоят свят е и мой.

И те пускам в света си.

Неочакван завой

прах в света ни разпръсна.

 

И през него вървиш.

Крадешком ме поглеждаш.

Искам с мен да летиш -

ти се плашиш от себе си.

 

Сам подай ми ръка -

имаш място в света ми.

Ще се влюбиш в дъжда -

ти обичаш сина ни.

 

Ще усетиш тогава,

яхнал белия кон,

как светът се създава

в твоя глътка озон.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...