* * *
Твоят свят е и мой.
И те пускам в света си.
Неочакван завой
прах в света ни разпръсна.
И през него вървиш.
Крадешком ме поглеждаш.
Искам с мен да летиш -
ти се плашиш от себе си.
Сам подай ми ръка -
имаш място в света ми.
Ще се влюбиш в дъжда -
ти обичаш сина ни.
Ще усетиш тогава,
яхнал белия кон,
как светът се създава
в твоя глътка озон.
© Надежда Маринова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
