3.11.2011 г., 10:20

Тя

672 0 4

Прилича на ято от птици политнали

над синьо-зелени, блестящи повърхности.

Прилича на приказки чудни небивали,

разказвани само на тези - повярвали.

 

Прилича на есенни листи отронени,

танцували с вятър немирник.

Прилича на притча в песен повтаряна,

запявана само от верен закрилник.

 

Прилича на мен, може би - фиала магнитна,

където откривам на душата си вятъра

и препускам с колесница на дните си.

Разказва не само на мене - повярвала.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...