2.11.2021 г., 8:44

Тя, жената

1.6K 1 0

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,

всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.

Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я наранят.

Животът я поставяше на колене често, но не и за дълго, защото тя се изправяше и продължаваше напред ,макар и да беше силно ранена.

За своите беше верен приятел до гроб, -за чуждите красива загадка, 

а за себе си беше всички земни стихии, събрани в едно слабо тяло.

 

 

Н. Максимова 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Беленска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...