Nov 2, 2021, 8:44 AM

Тя, жената

1.6K 1 0

Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,

всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.

Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я наранят.

Животът я поставяше на колене често, но не и за дълго, защото тя се изправяше и продължаваше напред ,макар и да беше силно ранена.

За своите беше верен приятел до гроб, -за чуждите красива загадка, 

а за себе си беше всички земни стихии, събрани в едно слабо тяло.

 

 

Н. Максимова 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Беленска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...