Тъга...
479
0
0
Щом видя те сутрин
не мога да скрия,
огромната радост
от скрита тъга.
Но що ли я крия
аз още се чудя,
тъгата вирее на
тази земя.
И пусната вече
пълзи и се скрива,
в сърцата човешки
като змия.
Макар интересна аз
още я крия, защото
змията е просто тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Драгомир Лаброев Всички права запазени
