Anita765 (Ани Монева)
276 11277
29.01.2019 г., 13:34 ч.

Тъга, която никой не изслушва 

  Поезия » Друга

259 12 11

Помислих си: "И този връх е покорéн",

но го видях – порасна още по-високо.

Погледнах долу.  Колко хора и трева!

При тях е лесно, бързо ще се озова

и може би ще се окажа по-смирен,

но може и да сляза още надълбоко.

 

Притеглен, се затичах бързо към върха.

Растеше той, навътре влизаше в небето

и жаждата превръщаше ми в огнен плам,

за да надбягам ветровете, без да знам,

че те обрулват, после спират ти дъхá,

и неусетно вледеняват и сърцето.

 

А горе... ни човек, ни обич, нито страх.

За ден гнездо да свиеш, ще се изтърбуши.

Не чуваш плач, ни шепот, нито вик

Самотна тишина през облачен илик

процежда се, обсебва и свисти с размах

в една тъга, която никой не изслушва.

 

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.