Тъга, която никой не изслушва
Помислих си: "И този връх е покорéн",
но го видях – порасна още по-високо.
Погледнах долу. Колко хора и трева!
При тях е лесно, бързо ще се озова
и може би ще се окажа по-смирен,
но може и да сляза още надълбоко.
Притеглен, се затичах бързо към върха.
Растеше той, навътре влизаше в небето
и жаждата превръщаше ми в огнен плам,
за да надбягам ветровете, без да знам,
че те обрулват, после спират ти дъхá,
и неусетно вледеняват и сърцето.
А горе... ни човек, ни обич, нито страх.
За ден гнездо да свиеш, ще се изтърбуши.
Не чуваш плач, ни шепот, нито вик
Самотна тишина през облачен илик
процежда се, обсебва и свисти с размах
в една тъга, която никой не изслушва.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения:
Коментари:
-
Penkeler (Валентин Григоров) Образно и много истинско!
-
Веси_Еси (Еси) Майсторски поднесена красота!
-
Anita765 (Ани Монева) Благодаря на всички, спрели се при мен!
-
Avis (Павлина Соколова) Изслушах...
Усетих!... -
Самодива (Вики) Впечатляващо!
-
radiola (Рада Димова) Кому са нужни върховете?
Те са самотни великани - безсмислени и горделиви... -
contessa (Светла Асенова) Впечатли ме римната схема...
-
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) Като извезано е, истинско удоволствие за читателя!
-
Burns ...”огнен плам”...
-
Patrizzia (Надежда Ангелова) Висш пилотаж!
-
genesis77 (Георги Христов) Браво!
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.