Тъй както морето с вълните си ласкави
загръща крайбрежната ивица пясък,
покривам с целувки загара ти прасковен
на твоето тяло, под гларусен крясък.
Сред дивата пустош сме двама обречени,
до края безбрежната шир опознали,
на ритъма твой, под скалите изсечени,
да бъда морето, ти - малък мой залив.
© Иван Христов Всички права запазени