Тъй както морето...

Поезия » Любовна

669 1 12

Тъй както морето с вълните си ласкави

загръща крайбрежната ивица пясък,

покривам с целувки загара ти прасковен

на твоето тяло, под гларусен крясък.

Сред дивата пустош сме двама обречени,

до края безбрежната шир опознали,

на ритъма твой, под скалите изсечени,

да бъда морето, ти - малък мой залив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vyatur (Аз)

Хубаво и красиво !

2011-10-07T12:03:56+03:00
luda_macka1 (Радосвета Петрова)

Прекрасно!!!
Сърдечни поздрави!

2011-09-20T23:25:04+03:00
странница (Сеси)

Поздрави!

2011-09-20T00:25:35+03:00
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

Ох, завалията! Отново обречен, но на какво? Сърцето не знае пустош какво е, ръцете немирни скука не видели, вълните въздишат, ревнуват, но и се учат как се да се люби кръшна жена.
Браво, Ванка. Чудесен е стихът ти, пък и поучителен.

2011-09-19T22:48:47+03:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Безбрежната шир на живота познал си с много красота!Поздрав!

2011-09-19T09:24:59+03:00