Тъжен код
ТЪЖЕН КОД
Три старчета говорят за жени
и броди във ума им топло лято,
русалките, безгрижните им дни,
онези мигове на страст, когато
кръвта им кипваше като вулкан,
а чувства, огнетечни като лава,
се пръскаха във този океан
от красота, от нежност и забрава.
Очите им искряха от любов,
а днес не виждат даже и на педя.
Написали са своя послеслов –
меракът им умира в тях последен!...
Три старчета говорят за живот –
последен писък в бръчките на мрака.
И в този зов се крие тъжен код –
там някъде смъртта отдавна чака!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
