Как тъжна днес е китарата,
щом струна, няма кой да допре.
А толкова радост е давала.
Ти бе нейно сърце.
Как тъжна днес е китарата.
Всяка струна рони сълза.
В ръцете ти жива е ставала,
щом на нея засвириш, едва.
Как тъжна днес е китарата.
Няма си вече сърце. А пееше.
Даже щастлива пееше някога.
Но гласа ѝ, кой ли отне?!
© Виолета Всички права запазени