ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)
290 5934
25.11.2007 г., 9:14 ч.

Тъжна самота 

  Поезия » Гражданска
851 0 14

Сърцето ми сякаш е рана разкрита,

душата ми плаче със тиха тъга, 

капка по капка, мойте сълзи измиват

безмълвната болка, стаена в нощта.

 

Навъсено плаче небето студено

и мрака прорязва с дъждовни стрели,

а моята вяра, до кръв наранена,

човека оплаква с горчиви сълзи.

 

Но няма ли някой за мен да заплаче

с безкрайната горест на свойта душа,

две трепетни думи със обич да каже

и да протегне за помощ ръка?

 

Нима съм нещастен сред толкова хора,

нима съм самотен в безбрежната шир?

Аз вярвам! Аз вярвам, ще срещна опора,

ще срещна и обич, и радост, и мир!

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??