Тъжна самота
Сърцето ми сякаш е рана разкрита,
душата ми плаче със тиха тъга,
капка по капка, мойте сълзи измиват
безмълвната болка, стаена в нощта.
Навъсено плаче небето студено
и мрака прорязва с дъждовни стрели,
а моята вяра, до кръв наранена,
човека оплаква с горчиви сълзи.
Но няма ли някой за мен да заплаче
с безкрайната горест на свойта душа,
две трепетни думи със обич да каже
и да протегне за помощ ръка?
Нима съм нещастен сред толкова хора,
нима съм самотен в безбрежната шир?
Аз вярвам! Аз вярвам, ще срещна опора,
ще срещна и обич, и радост, и мир!
© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.
