Търсещо мечтание
Обичах във крясък... пролука във скала,
обичах безмълвно... зов във тишина,
обичах прилепнало... мълчание в мъгла,
обичах разпалено... гаснеща във тъмнина.
И исках сатенено... приплъзнато във мекота,
исках те в цветното... сивотата на тъга,
исках те божествено... ангелска съдба,
и дяволски те исках... в съхнеща сълза.
Потъвах в теб... смарагдено в очите,
потъвах и се сливах в тайнството... в мъглите.
В безвремието едно съм с ангелското бяло -
там бяхме влюбеното цяло.
Отдадена бях в тишината на мъдростта
и пак се отдадох, пламнала в страстта,
отдадена разливах се ледена в сластта
и пак се отдадох, чувствена във слабостта.
И търся те, разпиляна във сластта,
намерила те бях, в измамата на обичта.
Търся те във величието на гордостта,
там не беше ти, само измамността.
Търся те в мълчанието на неизвесността,
намерих ли те там - в поредността на страстта.
Търсих те в приятелството на сигурността.
Не те намерих и там, в мъглявината на любовта.
© Ванина Константинова Всички права запазени