Момичето и есенният дъжд
Есента обърна своята природа,
цветът отстъпи на романтична сивота,
дъждът приготви своя песен на зажаднялата Земя.
Милиарди капки се понесоха, надолу бързо и без страх,
препускат викат, гонят се, шумят.
Но една от тях, не се подмами, от тази лудост и от весел грях.
Летеше бавно и достойно с усмивката на мъдър страж
по пътя, някак си спокойно на облаците тъмни вдъхваше кураж.
Помаха на закъсняла птица, път показа и сега
и проблясва със искрица, водната душа на мъдростта.
И ето, вижда се Земята, приближава есенният град, ...