10.05.2011 г., 12:29

Търся в нищото

715 0 2

Търся утрото нощем в мрака

и между облаците слънцето,

колко трябва още да чакам,

за да ти намеря сърцето?

 

Търся гласа ти в тишината

и погледа ти към мен...

Търся морето в планината

и теб за още един ден.

 

Търся късмета и не намирам,

както и изгубената любов,

търся живота, но умирам –

търся и знам, че съм готов.

 

Търся нещо в нищото –

намирам сянката си тъжна,

търся само теб, защото

само ти си ми нужна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Точно така! Щом го искаш, ще стане!
    Много красиво стихотворение, наситено с контрасти.
  • Харесах, поздрав

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...