Тъмeн облак се задава,
полумъртвото ми тяло пада.
В мъки и неволи
ще спра да пея, да живея.
Самотен ще умра,
убиецът ми ще кълна.
Отпих от манерката с водата,
но пак пресъхна ми устата.
Вихърът ще ме вземе,
светът ще задреме.
Хиените се смеят,
човекоядните вилнеят.
Това е Адът
и не всичко носи наслада!
© Антонио Ботев Всички права запазени