20.08.2014 г., 15:14  

Убийствено

1.4K 2 26

Убийствено е да живееш в свят,
където всекидневно те покръстват.
Забравил името си. На лъжите - брат.
И от мечти по-мъртъв да възкръсваш.

Убийствено е безлюбовно сам
да скиташ сред тълпи петролночужди.
Сред говора си да се сепваш ням
и да осъмваш себе си прокудил.

Убийствено е в тази тишина
сред лятна жега зима да съзираш.
Да бъдеш себе си единствено в съня,
но в будна кома все да се намираш.

Убийствено е да намериш път,
отвеждащ те в самото нищо.
Пред прага на усмихнатата смърт -
декоративен въглен в стихнало огнище...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за подкрепата, Гео! Извини ме, че със закъснение видях коментара ти.

    Желая ти най-хубавата възможна нова седмица: Мисана
  • И да не те разбират е убийствено, а да се правят, че не те разбират е още по-зле...
    Много силен стих Младене!
    Просто ми се ще да не го разбирах(ти знаеш защото си го написал)
    6 от мен!
  • Благодаря, Таня! Трогнат съм от посещението и от добрите думи казани за стиха ми.

    Поздрав!
  • Благодаря, г-н Бостанджиев!

    Хубава вечер Ви желая!
  • Според мен в цялото стихо, само синонимът "петролно" не е на мястото си. Изобщо, няма даже никаква връзка с нищо в стихотворението. Трябва да намериш друг характеризатор за тълпите. Всичко друго си е о.к. Няма да оценявам на бутона, че няма 5,85!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...