10.08.2021 г., 23:11

Училище, здравей!

624 3 7

Преди Слънчо станах днес.
Раницата проверих отново.
От градината набрах букет.
Мисля, всичко е готово!


Пълно менче със водица
плисна баба за късмет.
Мама скришом просълзи се,
тате каза: "Вярвам в теб!


Към науката голяма
с малки крачки се върви.
Само постоянство трябва!
Туй от мене, запомни!


Най- добрият ти приятел
нека книжката да бъде.
До сърцето ти стои ли,
няма никога да те излъже!"


От слънчеви детски усмивки
училищният двор светлей.
Сбира ни звънчето всички!
Училище, идвам! Здравей!


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, Таня, Ина, знаете ли колко много ме зарадвахте! 40 години работа с деца от предучилищна възраст са оставили следа. Пиша с обич за тях и много, ама много се надявам да има кой да им чете. Благодаря ви от сърце!
  • Пълно менче със водица
    плисна баба за късмет.
    Мама скришом просълзи се,
    тате каза: "Вярвам в теб! - Харесват ми детските ти стихчета!
  • Много ми хареса стихотворението ти, Дани! По детски чисто и мелодично.
  • Много хубаво детско четиво!
  • Благодаря, DPP (SMooth) !
    Благодаря, Ивелина! Така си мисля и аз, че възпитаванието е най-пълноценно (и не досадно) чрез приказка, стих, песен...Децата имат нужда от тях.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...