Училище, здравей!
Преди Слънчо станах днес.
Раницата проверих отново.
От градината набрах букет.
Мисля, всичко е готово!
Пълно менче със водица
плисна баба за късмет.
Мама скришом просълзи се,
тате каза: "Вярвам в теб!
Към науката голяма
с малки крачки се върви.
Само постоянство трябва!
Туй от мене, запомни!
Най- добрият ти приятел
нека книжката да бъде.
До сърцето ти стои ли,
няма никога да те излъже!"
От слънчеви детски усмивки
училищният двор светлей.
Сбира ни звънчето всички!
Училище, идвам! Здравей!
© Даниела Виткова All rights reserved.
