"Сол сол до, сол сол ми" -
утрото ми валс тактува.
Метрономът наклони
споменът ми залудувал.
И от скрина овехтял,
нотната тетрадка вади
в онзи син, прозрачен шал
на учителката млада.
С омагъосан поглед в клас,
все по пръчката й тънка,
пеем хорово в захлас
до фалцетова издънка.
"Сол сол до, сол сол ми" -
пак слухът ми те подири
и по Брамс, Шопен и Григ
вдигам утринните гири.
© Иван Христов Всички права запазени