Удавих се във синьото на дните
Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя -
паса любов по пасищата лунни.
И няма със какво да ви учудя,
освен с цвета на дните си безумни...
Но нишката на Времето се точи...
Все по-измислена. И все по-бледа.
Опъвам я понякога нарочно.
А после ме е страх да я погледна.
Броя си дните... И почти ги чувам,
как раждат думите, преди да съмне...
А залеза - до изгрев го тъгувам!
Че изгревите стават все по-стръмни...
Че изгревите стават... все по-късни.
Наесен слънцето е все по-кратко.
Но... все ще имам време да откъсна
една любов през циганското лято!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
