paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
30.01.2015 г., 21:25 ч.

Удавих се във синьото на дните 

  Поезия
775 0 10

Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.

Когато точно в полунощ се будя -
паса любов по пасищата лунни.
И няма със какво да ви учудя,
освен с цвета на дните си безумни...

Но нишката на Времето се точи...
Все по-измислена. И все по-бледа.
Опъвам я понякога нарочно.
А после ме е страх да я погледна.

Броя си дните... И почти ги чувам,
как раждат думите, преди да съмне...
А залеза - до изгрев го тъгувам!
Че изгревите стават все по-стръмни...

Че изгревите стават... все по-късни.
Наесен слънцето е все по-кратко.
Но... все ще имам време да откъсна
една любов през циганското лято!

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??