Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя -
паса любов по пасищата лунни.
И няма със какво да ви учудя,
освен с цвета на дните си безумни...
Но нишката на Времето се точи...
Все по-измислена. И все по-бледа.
Опъвам я понякога нарочно.
А после ме е страх да я погледна. ...