5.06.2020 г., 18:28

Угощение

1.2K 0 1

Когато бях там, време нямаше.
Когато отидох вятърът ме преоблече, 
а калта ме преобу.
(Ела)
Когато нагазих навътре в шубраците, 
те ме повикаха.
Зовът им за миг заглуши 
звънтящите ми уши и 
чух ясно шепота на дъба-старец, 
гласът иззад листата; 
гласът - студ и влага - 
ме покани да се присъединя.
(Ела да видиш какво е)
Не се отказва на бог 
и бог не се обижда. 
На бог подаваш ръка 
да прекоси пропастта, 
дърпаш го от ръба на скалата 
и държиш косите му докато пие от реката. 
На бог оставяш жилави горски гъби 
и накъсваш букет от овчарска торбичка, 
и му благодариш за ботушите от пръст, 
с които те е дарил.
Но това е било някога.
Дъбът-старец продължава да мълви 
на стари непознати езици. 
Кората му казва, че се задава угощение.
Клоните му - шамани в транс -
пулсират и се обръщат
отвътре-навън.
(Нека видиш какво е)
Да рониш сълзи за него, солта ти 
да убива децата му,
растящи под краката ти.
(Под тревата)
Да чуеш песента на 
жертвения заек, дошъл по своя воля
върху гърба на таралеж,
изпълнен с молба към бога
да го приеме.
(Под плътта)
Да видиш сянката, когато бог се задава
по пътеката и разрежда въздуха,
а те му дават още.
(Под клепачите)
Да отвърнеш лице, защото те е страх
да се изправиш срещу
туптящото сърце на свят, който 
никога няма да разбереш напълно.
И.
Да паднеш на колене, в центъра на 
вселената, под сенките на широките
листа, заобиколен от кости,
пред богът-мечка, 
богът на търпението,
богът, който чете истината в почвата
и чертае бъдещето върху ручеите.
(На бог не се отказва)
Да станеш на крака и 
клоните в тялото ти да се 
пропукат,
да гледаш как вехнещата кожа
се рони парче по парче и излита.
Да застанеш до заека
с лека душа и...
аз чакам мълчаливо реда си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bróna Maradrömma Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нищо не може да се промени, докато не се изправим пред него.Скриване, или докладване? Харесва ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...