Когато бях там, време нямаше.
Когато отидох вятърът ме преоблече, 
а калта ме преобу.
(Ела)
Когато нагазих навътре в шубраците, 
те ме повикаха.
Зовът им за миг заглуши 
звънтящите ми уши и 
чух ясно шепота на дъба-старец, 
гласът иззад листата; 
гласът - студ и влага - 
ме покани да се присъединя.
(Ела да видиш какво е)
Не се отказва на бог 
и бог не се обижда. 
На бог подаваш ръка 
да прекоси пропастта, 
дърпаш го от ръба на скалата 
и държиш косите му докато пие от реката. 
На бог оставяш жилави горски гъби 
и накъсваш букет от овчарска торбичка, 
и му благодариш за ботушите от пръст, 
с които те е дарил.
Но това е било някога.
Дъбът-старец продължава да мълви 
на стари непознати езици. 
Кората му казва, че се задава угощение.
Клоните му - шамани в транс -
пулсират и се обръщат
отвътре-навън.
(Нека видиш какво е)
Да рониш сълзи за него, солта ти 
да убива децата му,
растящи под краката ти.
(Под тревата)
Да чуеш песента на 
жертвения заек, дошъл по своя воля
върху гърба на таралеж,
изпълнен с молба към бога
да го приеме.
(Под плътта)
Да видиш сянката, когато бог се задава
по пътеката и разрежда въздуха,
а те му дават още.
(Под клепачите)
Да отвърнеш лице, защото те е страх
да се изправиш срещу
туптящото сърце на свят, който 
никога няма да разбереш напълно.
И.
Да паднеш на колене, в центъра на 
вселената, под сенките на широките
листа, заобиколен от кости,
пред богът-мечка, 
богът на търпението,
богът, който чете истината в почвата
и чертае бъдещето върху ручеите.
(На бог не се отказва)
Да станеш на крака и 
клоните в тялото ти да се 
пропукат,
да гледаш как вехнещата кожа
се рони парче по парче и излита.
Да застанеш до заека
с лека душа и...
аз чакам мълчаливо реда си.