28.06.2014 г., 11:11

Ухание на вятър

532 0 2

Беше топъл летен ден.

Никой нямаше до мен...

И тогава аз реших 

с вятъра във този час!?

Да си поиграя аз.

И понесохме се с него,

чак до близката река,

С лекота преминахме водата.

И погалихме цветята!

После в танца луд решихме,

здравата се веселихме...

И нещеш ли ето на!!!

Вятърът отихна и се спря.

Ароматът цветен се разнесе...

И тогава ти дойде!

Хванахме се за ръце...

И ето че във този летен ден,

някой имаше до мен!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...