Jun 28, 2014, 11:11 AM

Ухание на вятър

  Poetry » Love
534 0 2

Беше топъл летен ден.

Никой нямаше до мен...

И тогава аз реших 

с вятъра във този час!?

Да си поиграя аз.

И понесохме се с него,

чак до близката река,

С лекота преминахме водата.

И погалихме цветята!

После в танца луд решихме,

здравата се веселихме...

И нещеш ли ето на!!!

Вятърът отихна и се спря.

Ароматът цветен се разнесе...

И тогава ти дойде!

Хванахме се за ръце...

И ето че във този летен ден,

някой имаше до мен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...