16.01.2021 г., 18:11  

Уханни помисли

471 4 11

И без да пиеш, казваш твърде много.

Усмивка. Трепват бръчици свенливи.

Нашепват устните ти – стилно лого,

загатнатите помисли красиви.

 

И без да питам, всичко научавам.

Очите потвърждават неприкрито–

доверие на кредит получавам,

успея ли да разчета следите.

 

И непрекрачил, в лоното навлизам,

достъпно за малцина посветени.

Амброзия божествена облизал

от царствената кожа подарена.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...