И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Трепват бръчици свенливи.
Нашепват устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам.
Очите потвърждават неприкрито–
доверие на кредит получавам,
успея ли да разчета следите.
И непрекрачил, в лоното навлизам,
достъпно за малцина посветени.
Амброзия божествена облизал
от царствената кожа подарена.
© Светличка All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
