И без да пиеш, казваш твърде много.
Усмивка. Трепват бръчици свенливи.
Нашепват устните ти – стилно лого,
загатнатите помисли красиви.
И без да питам, всичко научавам.
Очите потвърждават неприкрито–
доверие на кредит получавам,
успея ли да разчета следите.
И непрекрачил, в лоното навлизам,
достъпно за малцина посветени.
Амброзия божествена облизал
от царствената кожа подарена.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
