Роби (Роберт)
511 3523
23.04.2019 г., 11:12 ч.

Уж аз съм, но навлякъл чужда кожа 

  Поезия » Друга
599 5 6

Понякога ти писва да си ти -

еднообразието  убива!...

Но другите смразяват те с очи:

„Какво?...Промяна ли?... Не бива!”

 

Достатъчно съм си омръзнал аз!

Решавам да напусна сивотата.

Запявам рок-парче със дрезгав глас

и влизам във конфликт със  тишината...

 

Промяна № 2 - прическа „пънк”!...

Обличам дива и крещяща риза...

Предчувстващ изумлението вън,

с походка полюляваща, излизам...

 

Изпадат другите край мен във шок –

уж аз съм, но навлякъл чужда кожа...

„Горкичкият!... Да му помага Бог!...

Дано лечение не се  наложи!...”

 

Не могат да допуснат и за миг,

че във момента истински  живея,

а сдържания със години вик,

е песен в мен!...И аз сега я пея!...

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гавраиле, Краси, Рени, Веси и Силвия, благодаря ви за присъствието тук!...
  • Пей, Роби! Пей!
    Прекрасно казано!
  • Силно ми импонира този стих, Роби! Благодаря ти!
  • Понякога и се отрезвяваме, Роби, и едва тогава се опияняваме. Поздрав!
  • Свободен дух! Животът има нужда да запее... Поздрави!
  • Бунт срещу измислените от нас догми.Но обикновено го правим в поезията.
    Поздрав!
Предложения
: ??:??