Уж аз съм, но навлякъл чужда кожа
Понякога ти писва да си ти -
еднообразието убива!...
Но другите смразяват те с очи:
„Какво?...Промяна ли?... Не бива!”
Достатъчно съм си омръзнал аз!
Решавам да напусна сивотата.
Запявам рок-парче със дрезгав глас
и влизам във конфликт със тишината...
Промяна № 2 - прическа „пънк”!...
Обличам дива и крещяща риза...
Предчувстващ изумлението вън,
с походка полюляваща, излизам...
Изпадат другите край мен във шок –
уж аз съм, но навлякъл чужда кожа...
„Горкичкият!... Да му помага Бог!...
Дано лечение не се наложи!...”
Не могат да допуснат и за миг,
че във момента истински живея,
а сдържания със години вик,
е песен в мен!...И аз сега я пея!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
