Роби (Роберт) Роби (Роберт)
157 511
Apr 23, 2019, 11:12 AM

Уж аз съм, но навлякъл чужда кожа

  Poetry » Other
1K 5 6

Понякога ти писва да си ти -

еднообразието  убива!...

Но другите смразяват те с очи:

„Какво?...Промяна ли?... Не бива!”

 

Достатъчно съм си омръзнал аз!

Решавам да напусна сивотата.

Запявам рок-парче със дрезгав глас

и влизам във конфликт със  тишината...

 

Промяна № 2 - прическа „пънк”!...

Обличам дива и крещяща риза...

Предчувстващ изумлението вън,

с походка полюляваща, излизам...

 

Изпадат другите край мен във шок –

уж аз съм, но навлякъл чужда кожа...

„Горкичкият!... Да му помага Бог!...

Дано лечение не се  наложи!...”

 

Не могат да допуснат и за миг,

че във момента истински  живея,

а сдържания със години вик,

е песен в мен!...И аз сега я пея!...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роберт All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0