6.04.2009 г., 0:54 ч.

Уж натам, където бремето... 

  Поезия » Друга
777 0 43

В прегръдката
на времето
съм впрегнала
Съдбата си -
каруца 
с черни коня.
Поемам уж натам,
където бремето
се свлича
като мокра,
тежка броня.


Загърбвам

(лъжа себе си)
умора и безсъние,
но знам,
че някой ден
ще ми потрябват.
Цветя щом сложа
в гробове
с прискърбие,
сълзùте ми
от мъка ще набъбват.


Премръзнала,
ще свивам
с болка устните -
да замълчат
в покой минута
за последно.
Кръвта ми - лава,
ще изстива в вените.
Замлъкващо пулсирането,
ледно!

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??