Улица
Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват
безшумни и пълзящи остриета -
оградите, които отесняват
избраната от стъпките пътека.
И хладните отблясъци пробождат
сърцето със изстиващия ритъм. -
Хладът от бъдещето глухо се разхожда
и призрачно просветва днес в очите.
Как искаш да си в този миг тревожен
високо над полюшнатото слънце,
откраднат дял от синьото спокойствие,
което ще остане вечно също.
Но трудно е и в сън да се премине
великото отверстие над тебе,
което в празнотата е събрало
съмнение и мисъл, че живееш.
...И само като отговор в небето
е светлината с ярката й вечност...
Безкрайна улица - тя тихо ще отнеме
чертите ти до залеза привечер.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отново безсъние, след прочита ! Благодаря ти за размислите които провокираш чрез поезията си, Младене!
-
Благодаря ви за вниманието, Евелина и Ирена! Трогнат съм.
-
Било там светло и спокойно - оттук можем само да гадаем какво ще е. Наситен с внушения и ярка образност стих!
Поздравления, Мисана! -
Прекрасна метафора - с много догадки...!!!
"Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето." -
Благодаря за вниманието и за хубавите думи, Латинка!
Много нови творчески успехи за теб!
Мерси и на теб, Ралица! Трогнат съм, че хареса.
Леко перо! -
О, да, улицата... Много е хубаво!
-
Най-напред благодарност на дамите:
Благодаря, Райна! Каза толкова хубави думи и ме трогна. Въпреки, че това не трябва да е водещо, но сме хора и всеки от нас има нужда от поощрение. Мерси, че винаги имам твоето!
Мерси, Мая! Радвам се, че прочете и хареса.
Мъдра мисъл, както обичайно, споделяш Донърджак! Присъединявам се към мнението ти.
Благодаря ти, Валентине! Зарадвах се, че ме удостои с внимание.
Здраве и успехи от мен, колеги по перо и приятели по дух! -
Отне ми не чертите, а очертанията на всичко, което тук преживях ...! Благодаря ти, Мисана!!!
-
"Но трудно е и в сън да се премине
великото отверстие над тебе,
което в празнотата е събрало
съмнение и мисъл, че живееш."
Над тебе...онова отверстие на израстването...то дори в съня не се побира,но само там може да е нетленно...интересен промисъл.Животът е с илюзорен смисъл поради вечно изменчивата ни същност и оценачност.
Философията ти е дълбока и докосваща...Размахът на перото ти е силен! -
Блогодаря ви: Доче, Краси, Елица, Василе, Роси, Василка, Даниеле, Исмаиле, Пламена, Ивелина /Iverado/!
Трогнат съм от вниманието ви
и ви желая успешна нова седмица, осеяна с творчески импулси! -
Хубав философски стих!
Прочетох с удоволствие.
Поздрави, Мисан! -
-
Безкрайна улица по която вървим ли , вървим! Нямаме сили, но трябва да продължим! Хареса ми!
-
"...И само като отговор в небето
е светлината с ярката й вечност...
Безкрайна улица - тя тихо ще отнеме
чертите ти до залеза привечер."
Толкова много си загатнал... Красива философска творба! -
"Но трудно е и в сън да се премине
великото отверстие над тебе,
което в празнотата е събрало
съмнение и мисъл, че живееш."- съзнание, преодоляло гравитацията на човешката природа!
Адмирации, Младене! Ти вървиш с всяко следващо стихотворение във възходяща траектория, не знам дали ще ми стигне кислорода , за да продължа да те следвам! -
Така описана, улицата е внушителен метафоричен образ на живота.
Докато човек я измине, тя ще отнеме всичките му черти.
Но си струва цената, защото е най-дългата улица за всеки - между изгрева и залеза.
Осъзнати и овладени от мъдри прозрения чувства и мисли.
Споделям... -
Много е казано тук!
Прочетох с размисъл и удоволствие от поезията! -
"И понеже животът е кратък,
а дълга е главната улица"
Простряна между изгрева и залеза
между съмнения и отговори ясни.
Различно дълга и различно ласкава
и все по-близка в края на порастването...
Сякаш ми четеш мислите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
