Улица
Затворен между двата тротоара
сега си сянка падаща отвесно.
Вървиш залепнал в палещото тяло
на улица поела за небето.
Към тебе като участ се насочват
безшумни и пълзящи остриета -
оградите, които отесняват
избраната от стъпките пътека.
И хладните отблясъци пробождат
сърцето със изстиващия ритъм. -
Хладът от бъдещето глухо се разхожда
и призрачно просветва днес в очите.
Как искаш да си в този миг тревожен
високо над полюшнатото слънце,
откраднат дял от синьото спокойствие,
което ще остане вечно също.
Но трудно е и в сън да се премине
великото отверстие над тебе,
което в празнотата е събрало
съмнение и мисъл, че живееш.
...И само като отговор в небето
е светлината с ярката й вечност...
Безкрайна улица - тя тихо ще отнеме
чертите ти до залеза привечер.
© Младен Мисана All rights reserved.
