Сяда тя до мен и в очите ми поглежда,
а аз извъртам поглед, без надежда...
От неудобство? Не... от злоба,
че избрала е това пред гроба –
в чуждите очи да вижда голото си тяло,
а детето ù отдавна е разбрало,
че за него място не е отредено
в свят на празни клетви и сърце студено...
© Дани Всички права запазени