Jun 11, 2010, 7:41 PM

Уличница

  Poetry
936 0 1

 

 

Сяда тя до мен и в очите ми поглежда,
а аз извъртам поглед, без надежда...

От неудобство? Не... от злоба,
че избрала е това пред гроба –
в чуждите очи да вижда голото си тяло,
а детето ù отдавна е разбрало,
че за него място не е отредено
в свят на празни клетви и сърце студено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дани All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...