3.03.2010 г., 11:52 ч.

Умирам тихо, умирам сам… 

  Поезия
641 1 7

Умирам тихо, умирам сам…

Сред пепел – несмела мечта,

сред прах на есенни крила,

захвърлен в мрака изживян,

изгубен в тиха самота…

 

Умирам тихо – пак и пак…

Без спомен – от какво ли?

Без жажда – за какво ли?

И само призрачни тополи

танцуват в моя мрак…

 

Умирам сам – ненужен

в танц чужд на песен чужда,

в свят чужд на страсти чужди

целият живот така изстина –

целият живот в една пустиня!

 

Умирам тихо, умирам сам…

 

02.03.2010

© Павел Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво. Пестеливо. Картинно. Благодаря за възможността да го прочета
  • изгубен в тиха самота....
    Не си сам тук ица много приятели!
    Поздравления !
  • Добре дошъл,(макар и сам)...
    И единакът сам е...
    Глутницата различните не трае,
    а самотата ражда красота...
  • Недейте да умирайте!Раждайте се сам и не чак толкова!Поздрав!
  • Харесах тихата смърт... Това е да се примириш, когато нямаш друг избор!
  • "И само призрачни тополи
    танцуват в моя мрак…" !*

  • Охоооо, добре дошъл!
    Идваш с хубав стих
    Дано лиричаският да е сам, защото като гледам, май с такива стихове няма да се отървеш от почитатели
    Поздрави!!!

    И ще чакам още "лъвски" стихове...
Предложения
: ??:??