Умирам тихо, умирам сам…
Умирам тихо, умирам сам…
Сред пепел – несмела мечта,
сред прах на есенни крила,
захвърлен в мрака изживян,
изгубен в тиха самота…
Умирам тихо – пак и пак…
Без спомен – от какво ли?
Без жажда – за какво ли?
И само призрачни тополи
танцуват в моя мрак…
Умирам сам – ненужен
в танц чужд на песен чужда,
в свят чужд на страсти чужди
целият живот така изстина –
целият живот в една пустиня!
Умирам тихо, умирам сам…
02.03.2010
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Иванов Всички права запазени
