Умирам тихо, умирам сам…
Сред пепел – несмела мечта,
сред прах на есенни крила,
захвърлен в мрака изживян,
изгубен в тиха самота…
Умирам тихо – пак и пак…
Без спомен – от какво ли?
Без жажда – за какво ли?
И само призрачни тополи
танцуват в моя мрак…
Умирам сам – ненужен
в танц чужд на песен чужда,
в свят чужд на страсти чужди
целият живот така изстина –
целият живот в една пустиня!
Умирам тихо, умирам сам…
02.03.2010
© Павел Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
