Умните глави са рекли
Махни глава от облаците някакси...
С човешки бой си. Не на обелиск.
Атласът наболява ли? А аксисът?
Ще търсиш май накрая космодиск.
Главите са направени за носене.
А не насам-натам да ги въртиш...
Че прешлените раничко износват се.
Най-хитро е с капаци да стоиш.
Те умните глави са рекли: сабите
щадят кратуни, дето не стърчат.
Поклоните прилягали на слабите?
От слабост се не мре! Боли гърбът...
От опит хич главата не боляла пък.
Какво да му опитваш? Сух комат...
А инак - натопен ли ти е залъкът,
все някой ще ти се изпише брат.
Но две глави по-мъдро, казваш, мислели...
И две гърла ще храниш зарад туй?
Та общите чорби не струват - кисели
и постнички са - Боже, помилуй!
Дори да ти е празна шамандурата,
ще плава. Даже още по-добре!
Удавникът остава в увертюрата -
тежи акълът, стане ли море.
О, пълна е? С какво ли? С басни лигави?
Комай ще стегнат тоя свят прогнил...
По два на два за всекиго. И стига ви.
Възглавница. И стръкче карамфил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
