И хич недейте слуша на поета басните
И крие злобата като змия нозете си,
а лято е – в трева зелена се стаява.
Парцалките си нови весело носете си,
сред пек и дъжд, това е то съдба такава
ни носи всеки ден, все труден за обичане
и все по-тежки думи падат на откоси.
И всеки искрен порив скриват – неприличен е,
и гордата ни същност учи се да проси.
И лятото е прегоряло и опърпано,
но все ще хванем тен и хич да не ни пука.
Дори небето е прокъсано от дърпане,
живеем ден за ден... Орел и рак, и щука.
И хич недейте слуша на поета басните,
и само сгънати на две напред вървете...
Ще ви огъват те додето се напаснете,
а после - два на два и кръст... а, да и цвете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Права си за искрицата!
