9.03.2020 г., 12:07

Уморен съм

1.4K 2 3

Уморен съм от тази съдба,

не живот, а безумна корида.

Всеки ден е позната война,

всяка нощ - забранена Колхида.

 

Нямам скъсани ризи за даване,

нямам сили за дълги двубои.

Нямам думи за дълго прощаване

и прегръдки за чужди и свои.

 

Нямам повече трудни въпроси,

ще платя на лодкаря със труд.

Ще измия краката му боси

и спокоен, ще мина Отвъд.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...