Уморен съм от тази съдба,
не живот, а безумна корида.
Всеки ден е позната война,
всяка нощ - забранена Колхида.
Нямам скъсани ризи за даване,
нямам сили за дълги двубои.
Нямам думи за дълго прощаване
и прегръдки за чужди и свои.
Нямам повече трудни въпроси,
ще платя на лодкаря със труд.
Ще измия краката му боси
и спокоен, ще мина Отвъд.
© Хари Спасов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
