swestan (Светла Стоименова)
310 1579
5.11.2015 г., 20:22 ч.  

Уморена гордост 

  Поезия » Любовна
385 1 5

Ще помниш ли ти утре
дъха горещ на нашата любов,
пресъхналите мои устни 
как търсят в твоите живот.

Жена съм аз, жена необуздана, 
изгаряща от страст и от копнеж,
да се притисне тя о твоето рамо
и длани в дланите ти да сплете.

Сега стоим в тъмнината -
отсам съм аз, оттатък - ти
и само гордостта безмълвна пречи 
да сринем всичките стени.

Прости ми!!! Днес нямам сили да играя,
на гордост, на любов и суета.
Егото си тук на прага ще оставя
и тихичко ще  ти подам ръка.





© Светла Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесах! С поздрав!
  • Прошката е любов Светла. Бори се за нея и не се отказвай никога. Харесах, поздрав!
  • Топло и чувствено. Поздрави
  • Истината е, че в любовта няма отделен победител. Един да загуби - губят двама. Един да спечели, печелят и двамата. Затова, който пръв направи крачка назад от своята гордост, сближава поне с една крачка позициите на двете страни в любовта. Мъдро и отлично написано стихотворение. Поздравление, Светла!
  • Каква ти гордост или суета..., важното е да вървим с достойно вдигната глава...!!!
Предложения
: ??:??