Уморена гордост
Ще помниш ли ти утре
дъха горещ на нашата любов,
пресъхналите мои устни
как търсят в твоите живот.
Жена съм аз, жена необуздана,
изгаряща от страст и от копнеж,
да се притисне тя о твоето рамо
и длани в дланите ти да сплете.
Сега стоим в тъмнината -
отсам съм аз, оттатък - ти
и само гордостта безмълвна пречи
да сринем всичките стени.
Прости ми!!! Днес нямам сили да играя,
на гордост, на любов и суета.
Егото си тук на прага ще оставя
и тихичко ще ти подам ръка.
© Светла Стоименова All rights reserved.
