24.10.2009 г., 0:11

Унижение

1.2K 0 4

ръцете ми са разкъсани

и

плътта ми капе

на парцали

на мръвки

на късове

 

мозъкът ми избухва

и

мислите ми се пръсват

по стените

по пода

по ъглите

 

дробовете ми се свиват

и

въздухът в тях възпламенява

капилярите ми

вените

артериите

 

нозете ми са безмилостно разранени

и

капачките на коленете ми са

разбити

смазани

претопени

 

очите ми се разтичат по лицето ми

и

кухините им зеят като ями

пурпурни

бездънни

пресъхнали

 

духът ми е прекършен

и

дори земята не иска да ме погълне

сломена

нездрава

опетнена

 

 

унизена

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Пашова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • вдъхнових се от начина, по който се чувствам, когато съм публично унижена - нещо, което ми се случи наскоро.
  • Много е различно от останалите ти произведения. Те са нежни, мелодични и красиви. Това тук е като от роман на Стивън Кинг, направо може да усетиш болката. Браво!
    Идеята ти да прехвърлиш духовната болка на физическото тяло е много интересна. Заимства ли го от някъде или сама си го измисли?
  • за което не съм виновна аз
    аз не пиша за да ме възприемат хората.
  • Тони, напиши поезия! Не искам да те критикувам, но това не го възприемам!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....