Halinor (Тони Пашова)
25 19
24.10.2009 г., 0:11 ч.

Унижение 

  Поезия » Бели стихове
980 0 4

ръцете ми са разкъсани

и

плътта ми капе

на парцали

на мръвки

на късове

 

мозъкът ми избухва

и

мислите ми се пръсват

по стените

по пода

по ъглите

 

дробовете ми се свиват

и

въздухът в тях възпламенява

капилярите ми

вените

артериите

 

нозете ми са безмилостно разранени

и

капачките на коленете ми са

разбити

смазани

претопени

 

очите ми се разтичат по лицето ми

и

кухините им зеят като ями

пурпурни

бездънни

пресъхнали

 

духът ми е прекършен

и

дори земята не иска да ме погълне

сломена

нездрава

опетнена

 

 

унизена

© Тони Пашова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • вдъхнових се от начина, по който се чувствам, когато съм публично унижена - нещо, което ми се случи наскоро.
  • Много е различно от останалите ти произведения. Те са нежни, мелодични и красиви. Това тук е като от роман на Стивън Кинг, направо може да усетиш болката. Браво!
    Идеята ти да прехвърлиш духовната болка на физическото тяло е много интересна. Заимства ли го от някъде или сама си го измисли?
  • за което не съм виновна аз
    аз не пиша за да ме възприемат хората.
  • Тони, напиши поезия! Не искам да те критикувам, но това не го възприемам!
Предложения
: ??:??