25.09.2014 г., 17:26

Уроци

1K 1 0

Дори привидно заспала,

аз все още се уча

да стоя неподвижна.

Да стоя неподвижна.

 

Дори привидно избягала,

аз просто се уча

да се връщам назад

и да тичам, да тичам.

 

Дори наглед непреклонна,

аз още се уча

да си тръгвам смирено

и да се прощавам.

 

Дори наглед победена,

аз просто се уча,

когато падам – да ставам.

Да продължавам да шавам.

 

Да летя като птица.

Като червей да лазя.

Да се хвърлям безстрашно

и да се пазя.

Да мълча като риба,

да мълча като няма.

Да се смея във рими

и да плача засмяна.

Да търпя без причина.

Да се боря безславно.

Между капки да мина

и да падам на равно.

Да обичам наред

и да ценя самотата.

Да съм цяла вселена

и част от тълпата.

 

Защото болката учи.

Че как ще успея

да разбера стойността

на живота без нея? :)

 

Пишейки, се уча да мълча.

Говорейки, се уча да слушам.

Бързайки, се уча да пълзя.

Чакайки, се уча да бързам.

 

Плачейки, обиквам смеха.

Смеейки се, помня тъгата.

Свободата все е „между“,

но далеч не е по средата;)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ксения Соболева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...