22.07.2025 г., 15:22

Урок за орлета

333 3 8

 

В кошмарни, зли и безпощадни дни

Животът ми издишаше умора.

Усещах на капана му затвора,

а исках всичко да се промени.

 

Повярвах лековерно, че сладни

и мога на късмет да съм изгора.

С това учудих близките си хора

и всеки следващ дъх се затрудни.

 

Не знаех кой приятел е и враг.

Яви се ти пред мен като комета.

Научи ме как да горя и светя,

 

щом изгревът целуне моя праг.

Летя, бозая облака в небето.

Урока твой предавам на орлета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С този сонет участвах в тазгодишния конкурс "Лъчезар Станчев". И аз като теб, Зиги, си го харесвам, независимо, че стихотворението ми остана извън номинациите на журито.
    Благодаря за твоите награждаващи ме думи!♥️👍
  • Много е хубаво!! Браво! 😊
  • Можеш да прецениш що за човек е някой по приятелите му. Радвам се на това, което ни свързва, Дейна!💖
  • Преди много години, думите на един приятел ми помогнаха да осъзная важни неща и да продължа напред... Много е важно да има на кой да се опреш в труден момент.
    Хубав стих, Мария!
  • Животът ни учи, но и хората, които срещаме, са важни. Аз знам също как се прави добро!
    Нека то те намира винаги, където и да си, миличка Скити!💖

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...