23.10.2009 г., 0:29

Усещане за душа

1K 0 16

 


Писък на гларус
в пустеещо нощно небе.
Шум от вълнение,
търсещо път през скалите.
Блесва за миг
светулка в очите до теб -
къшейче хляб
в уморените мисли на скитник.
Пръстите смесват
мечтите си с бриз закъснял.
Нежност и болка
в озона и в края на лятото.
Безмълвно сбогуване…
Вече нощта изсветля.
Бършеш сълзите и шепнеш:

- Прости ми!... От вятъра е…

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...