Усмихнато дъждовно
Хей така, изведнъж,
заваля силен дъжд.
Дали някой разсърди небето?
Или може би то
зажадня за любов,
че намусено смръщи нослето?
И зарони сълзи,
с глас захлипа дори...
Но повдигна в миг облачна шапка.
Тях видя - две деца
със сияйни лица,
в длани сбираха капка след капка.
Тичат, звънко се смеят,
а очичките греят,
с радост истинска, чиста, невинна.
И му стана едно
топло, мило, добро...
Пак щастливо с любов се усмихна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Велкова Всички права запазени
