Хей така, изведнъж,
заваля силен дъжд.
Дали някой разсърди небето?
Или може би то
зажадня за любов,
че намусено смръщи нослето?
И зарони сълзи,
с глас захлипа дори...
Но повдигна в миг облачна шапка.
Тях видя - две деца
със сияйни лица,
в длани сбираха капка след капка.
Тичат, звънко се смеят,
а очичките греят,
с радост истинска, чиста, невинна.
И му стана едно
топло, мило, добро...
Пак щастливо с любов се усмихна.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
